Из поетическия свят на Емили Дикинсън

Прочетена: 545

Стихотворение на Емили Дикинсън
A book. It makes pleasant reading — *A book. It makes pleasant reading*

Ако успея да спася едно сърце ранено

***

Ако успея да спася едно сърце ранено,

аз ненапразно съм живяла,

един живот даря ли с облекчение,

над топлите му рани хлад разляла,

или ако помогна да се прибере в гнездото

едничка птица премаляла,

аз ненапразно съм живяла.

Сърцето търси първо удоволствие

***

Сърцето търси първо удоволствие –

а после да не го боли –

а после малките упойки – със които

страданията да понамали –

А после да заспи – да спи за дълго –

а после, че ще бъде най-добре –

щом иска неговият Инквизитор –

да има свободата да умре –

Казват – лекувало времето

***

Казват – лекувало времето.

Времето не лекува.

Мъката – като жилите –

със възрастта се подува.

Времето е проверката

за болестта голяма.

То би помогнало само там,

където болест няма –

Подаръци тъй дребни

***

Подаръци тъй дребни,

като например цвете или книга,

посяват на усмивки семената –

които разцъфтяват в тъмнината.

Аз нямах време за омраза

***

Аз нямах време за омраза,

че Гробът – знам –

не е далече –

и твърде кратък е Животът

да свърша

със Враждата вечна.

И да Обичам нямах време,

но работа все пак е нужна

ден след ден –

затуй усилия да вложа в Любовта,

реших, че е достатъчно

за мен.