Изящното слово на големите разказвачи на френската литература

Прочетена: 721

„Величие и падение на куртизанките“, Балзак

„Човек свиква да гледа, че се върши зло, започва да не му обръща внимание, да го одобрява и най-сетне сам започва да го върши. В края на краищата опетняваната безспирно от непрекъснати срамни сделки човешка душа загубва достойнствата си, подтикът за благородни постъпки ръждясва, двигателите на баналността се задвижват сами по себе си.“

„Червено и черно“, Стендал

„Що се отнасяше до Жулиен, сърцето му изживяваше всичко, което изживява едно шестнадесетгодишно момче. Ужасното съмнение, почудата, отчаянието го измъчваха едно след друго през целия обяд, който му се стори безкраен.“

„Прозорливостта му не отиде по-далеч. Той съвсем не разбираше характера на тази своеобразна жена, която случаят беше направил пълновластна господарка на щастието му.“

„Силна като смъртта“, Ги дьо Мопасан

– Какво ви забавлява най-много в живота?

Тя изпита затруднение.

– Не знам. Защо ми задавате този въпрос?

– Потребна ми е щастлива мисъл в тези очи, а още не съм я видял.

„Граф Монте Кристо“, Александър Дюма

„Но не е лесно да се отпъди съвестта. Раненият от нея човек я отнася със себе си, както смъртоносната стрела, за която говори Вергилий.“

„Той се вкопчваше тогава в една мисъл, в мисълта за своето щастие, разрушено без видима причина, по едно съдбоносно стечение на обстоятелствата.“

„Бъди щастлив благородни човече; бъди благословен за цялото това добро, което направи и ще направиш занапред; и нека моята благодарност остане в тайна, както и твоето благодеяние.“

„На този свят няма нито само щастие, нищо нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да пожелае да умре, Максимилиан, за да разбере колко е хубав животът.

Затова живейте, бъдете щастливи, мои сърдечно любими деца, и не забравяйте, че (…) цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!“