„Джиновете“, Виктор Юго
Спят кеят,
градът –
немеят
и спят.
Спят хора…
В простора –
умора
до смърт.
Спи стаена
пустошта,
но простена
в миг нощта.
Тъй душата
в жар се мята
в самотата…
Самота!
„Изяли бяхме всички вишни“, Виктор Юго
Изяли бяхме всичко вишни
и с ропот в стаята нахлу:
-Да имаше бонбони. Виж ни,
какви сме станали в Сен-Клу!
И тая жажда! Взе унило
череши да яде… – О, не! –
виж, сякаш пила съм мастило
и виж ми пръстите… – Поне
сто пъти още ме тормози,
пък трябваше и бой да ям.
О, юни! О, лъчи и рози!
Лазурът пее, мракът – ням!
Но при поредната ѝ сцена
изтрих – и как не възропта! –
с цветя – ръката ѝ вбесена,
с целувка – сочните уста.
„Скръбта на Олимпио“, Виктор Юго
Как бързо се менят и се рушат нещата.
Природо ведрочела, забравяш всичко ти!
И късаш нишките, обвързали сърцата –
о, тайнствените нишки на нашите мечти.
(…)
Какво! Не сме ли се обичали, кажи ми!
По цъфналите хълми с възторжени души
не сме ли бродили по дъхави килими!
Жестоката Природа от всичко ни лиши.
„Езерото“, Алфонс дьо Ламартин
„О, време, спри летежа на миговете сладки,
на нас сега ги подчини
и дай ни пак да вкусим от прелестите кратки
на най-прекрасните ни дни!
Но аз напразно моля за още два-три мига,
опитай, времето задръж;
и пак с нощта говоря: „Почакай, нощ!“ Но стига –
зората блясва изведнъж.
Да любим, все да любим! Да изцедим наслада
от всеки мимолетен час!
Човекът няма пристан, ни времето – преграда,
тече и ни влече и нас!“
Алфонс дьо Ламартин. Езерото и други стихотворения. София: Нов Златорог, 2021.
Юго, Виктор. 21 стихотворения. София: Нов Златорог, 2002.
Други поетически текстове ще откриете тук.
IMPR Literature
A book. It makes pleasant reading
