Книгата „Моята година със Селинджър“ на Джоана Рейкоф се появява на английски през 2014 г.
Българският превод идва през 2021 г. с изданието на „Кръг“. Корицата веднага прави впечатление със своите детайли – печатна машина, листове, пощенски писма и клончета ръж. И ето ги възможните асоциации – творчество, автор, кореспонденция… и „Спасителят в ръжта“. Всъщност това са различните нишки, които сплитат сюжета на романа.
Заглавието на книгата насочва към името на американския писател Джеръм Д. Селинджър. Да, в текста броди и Селинджър, той е герой. Заглавието разкрива и друго – а именно, че ще бъде проследена една година от живота на Джоана Рейкоф (да, героиня е самата авторка, която току-що е завършила английска филология). Още в самото начало писателката заявява своя стремеж към достоверност: „истината, която съм предала най-точно“ (стр. 7).
Романът пренася в последното десетилетие на XX век. Разказва за случващото се в една агенция; разказва за новата асистентка, която трябва да се грижи за писмата от почитателите на Селинджър; която не трябва никога и на никого да дава адреса и телефонния номер на Селинджър; която не трябва никога да се обажда на Селинджър („Значи, никога, при никакви обстоятелства не бива да му се обаждаш.“, стр. 71)…
В книгата на Рейкоф се разкриват черти и от чудатата фигура на Селинджър. В романа са представени изискванията на писателя към външният облик на книгите му. Например на кориците може да има само текст, не може да има илюстрации и снимки. Вмъкват се интерпретации на текстовете му („Създаденият от него свят е едновременно осезаемо реален и ужасно сензитивен, сякаш той се разхожда из този свят с оголени нервни окончания.“, стр. 283). Книгата говори от своите страници за първото издание на „Спасителят в ръжта“, както и за последния публикуван разказ на американския писател. Разкрива се какво мотивира читателите да изпращат своите писма до него, а тези писма са многобройни. Така една част от тях му пишат, защото и те като него са преживели ужаса на войната. Други – защото намират себе си у героя Холдън и осъзнават колко фалшив е светът.
Цитат от писмо на почитател до Селинджър:
„Често си мисля за Холдън. (…) защото се сещам за Холдън само когато съм много развълнуван. (…) Не ме мисли. Научил съм се, че колкото и да е фалшиво, човек не може да си показва проклетите емоции наляво-надясно. На повечето хора май изобщо не им дреме какво мислиш и чувстваш през повечето време.“. (стр. 245)
Книгата на Рейкоф не просто отваря вратата към връзките между творец – издателства – читатели, но прави силно впечатление с присъствието на литературата в нея.
Директно се споменават имена на автори (Силвия Плат, Франсис Фицджералд, Уилям Фокнър, Флобер, Дашиъл Хамет, Едит Уортън, Томас Пинчън, Джуди Блум, Агата Кристи, Стивън Кинг, Бронте, Чехов, Шекспир, Дикенс, Достоевски) и книги („Доводите на разума“, „Възпитание на чувствата“, „Франи и Зуи“, „Сиймор, запознаване“, „Фъстъчето е цар“, „Оливър Туист“, „По следите на изгубеното време“, „Джейн Еър“, „Дон Жуан“), а читателят разпознава текстове от световната класика.
И не на последно място, като един бекграунд на историята с агенцията и случващото се в нея, „Моята година със Селинджър“ показва и парченца от живота на героите – за Джоана и Дон (особняка, който също пише); за Джоана и гаджето ѝ от колежа; за шефката на Джоана и странния триъгълник с Даниъл и Хелън; за Хю, за Джеймс…
И така, пред читателя е книга, която потапя в един сюжет, в чиято диаграма няма напрегнати моменти; един сюжет, чиято тема е слабо застъпена в литературната история – светът на издателствата; един сюжет, в който като фон са представени личните светове на героите; един сюжет, който се носи плавно, за да разкрие и нещо от творческото битие на Селинджър; един сюжет, в който на втора линия присъства и друг автор, който е сред клиентите на агенцията, а именно американската писателка Джуди Блум, пишеща за деца… Книга, която сякаш кани на разговор за литературата.
Детайли за изданието
Заглавие: „Моята година със Селинджър“
Автор: Джоана Рейкоф
Издателство: „Кръг“
Преводач: Ралица Кариева
Година на издаване: 2021
Страници: 352
Ще откриете книгата в онлайн книжарниците.
Публикации, в които се говори за онези книги, които предизвикват естетическа наслада, или за хубавите книги, имащи „тежест“ (казано с думите на стария джентълмен от романа „Приключенията на Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс), ще откриете тук.
IMPR literature
A book. It makes pleasant reading
