Свят мой
Откъде идвам?
Накъде отивам?
Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и… неодобрен –
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми – без моя –
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството –
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле…
Откъде идвам?
Накъде отивам?
1965
Екстракт от екзистенциализъм
Присъствието на Иван Радоев в литературната история се очертава през втората половина на XX век. Поетът успява да остави дълбока диря в света на поезията със стихотворението „Свят мой“.
Поетическият текст „Свят мой“ е заключен между две двустишия, задаващи екзистенциални въпроси. Чрез тях се отправя поглед назад и поглед напред. Всъщност стихотворението отговаря на въпроса през какво преминава човекът. Многостишието в централната част разкрива житейските противоречия и парадоксалните ситуации, които слагат печат върху човешкото битие. Цялата тази част представлява едно голямо изречение, в което се наслагват нови и нови изпитания, чувства, съкровени мигове (целувката), които изпълват живота на човека. Текстът извървява пътя от думите прошнурован и подпечатан, които някак си напомнят за административния език на 60-те на XX век, когато е публикувано стихотворението, и стига до сърцето, което се превръща в метафора на доброто, в място с най-висок интензитет на чувствата.
Творбата обаче не казва накъде отива човекът. Самото заглавие акцентира на това, което присъства в неговия минал и настоящ свят. Така се задава екзистенциалният проблем, свързан с вечното търсене на отговори, акцентира се на неспособността на човека да намери посоката в живота.
И така, в творбата на поета драматург се вдига завесата и на сцената на човешкия живот се вижда един свят на страданието и свят, в който човекът е разпънат между „срама и достойнството“, между позорното и нравствено извисеното – и сякаш звучи Яворовото „Но кой ще назове честта и кой позора?“, сякаш човекът е разпънат между това „да бъдеш или да не бъдеш“ (Хамлетовото)…
Радоев, Иван. Свят мой. – В: Литернет. Електронно списание [онлайн]. Текстът е достъпен на адрес: https://liternet.bg/publish9/iradoev/sviat.htm
Други поетически текстове ще откриете тук.
IMPR literature
A book. It makes pleasant reading
