„Горчиво кафе“ & „В дванайсет през нощта едно кафе“
„Горчиво кафе“, Смирненски
Когато след пир полунощен, самотен
на зигзаг се връщаш дома,
и киска се вихър над жребий сиротен,
и плаче безлунна тъма –
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве, –
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе!
Отвориш ли, тръпнейки, плика ѝ цветен
и лъхне ли дъх мразовит,
упит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит;
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе –
под тъмната стряха на мисли безумни
свари си горчиво кафе!
А в привечер зимна безлистните клони
щом стенат с фъртуната зла
и смъртния призрак се киска поклони
през тъмните влажни стъкла, –
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
и бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе!
„В дванайсет през нощта едно кафе“, Андрей Германов
В дванайсет през нощта едно кафе.
И в полуздрача две зърна кафени
твърдееха, от сладка сласт налени,
връз нежна гръд от топло кадифе.
И зад стъклата светла, но сама,
блестеше снежна планина отсреща,
а слята с мен, красива и гореща,
огъваше се цялата земя.
И в стона ѝ щастлив потъвах аз,
забравях възрастта си, свойто име.
Минути или векове незрими
крила горещи махаха над нас?
Несвързани, забързани слова.
И тласъци, и блясъци, и трепет,
сияния, стенания и шепот…
Несетно аз излизах от това…
Ах, светлина огряваше света
и аз се връщах нейде от безкрая,
за да остане фразата накрая:
едно кафе в дванайсет през нощта.
Смирненски, Христо. Да бъде ден! София: Захарий Стоянов, 2003.
Германов, Андрей. Оживелият от термопилите. София: Захарий Стоянов, 2006.
Други поетически текстове ще откриете тук.
IMPR Literature
A book. It makes pleasant reading
„В дванайсет през нощта едно кафе“, „Горчиво кафе“, Андрей Германов, Издателство „Захарий Стоянов“, поезия, Христо Смирненски
