Театърът на абсурда
- Във Франция през 50-те години на XX век се заражда театърът на абсурда. Негови представители са Йожен Йонеско, Самюел Бекет и Адамов. В пиесите си те пресъздават трагичното в битието на съвременния човек. Липсва класическият сюжет с причинно-следствени връзки, т.е. не се открива логика между отделните сцени, няма развитие на действието (завръзка, кулминация, развръзка), както и ясно изразен конфликт. Поради това и комедията „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев принадлежи на новия театър, който се различава от традиционния.
- „За разлика от традиционния театър, където дори да има повторение, то е допълнено и от други събития, в театъра на абсурда ситуацията е като че ли затворена в себе си. Не се случва нищо ново, освен незначителни подробности, които подчертават липсата на събитийност в застиналото драматично време.“ (Дина Манчева). В „Балкански синдром“ присъства повторителност на ситуацията, не се случва нещо ново – например повтарят се репликите на актьорите на сцената, които на няколко пъти се опитват да играят.
- За западноевропейския театър на абсурда е характерно, че: „Всяко темпорално уточняване, свързано с конкретна епоха, се струва на драматурзите абсурдисти своеобразно ограничение на поставените проблеми, дори изкуствено фалшифициране на самата ситуация. Това атемпорално време, абстрактно и неясно, се свързва с пълната пространствена неопределеност.“ (Дина Манчева).
В това отношение пиесата на Стратиев се отклонява от театъра на абсурда, защото в „Балкански синдром“ присъстват времеви уточнения и пространствени определения. В случая в текста се представят 80-те години на XX век в България – поставят се проблеми, които не са валидни за съвременния свят като цяло, а за дадено общество.
„Вали сняг, затрупва Балкана.“; „Дали е близо Бели Искър?“; „Това да не ви е Централна гара!“, „Раковска“
ЖЕНА-СИМВОЛ. Не виждам какво му е толкова сложното. Изхвърляте ги тези… и продължавате спектакъла. Стига вече простотии, стига вече балканщини. Къде е тук животът на човешкия дух? Сега сме края на двайсети век!
- „Картината на цикличното време изразява философската теза на абсурдистите за липсата на развитие в живота, изграден от множество еднообразни, монотонни моменти.“ (Дина Манчева). В пиесата на Стратиев се представя застоят в едно тоталитарно общество.
- Имената на героите отвеждат не към личността на човека, а към неговата роля („Човешката същност е заменена от несъответстващи ѝ произволни роли, регистрирани в своеобразния каталог на списъка с действащите лица: Жена с проблем, Бяла врана, Първи мъж, Втори мъж, Мъж от Бели Искър, Жена-символ, Директор на театър, Кум, Сватанак, Нов директор.“, Илияна Димитрова)
Библиография
Димитрова, Илияна. Патология на родното в пиесата „Балкански синдром“ От Станислав Стратиев. – В: Сп. Проглас, кн. 1, 2022, Велико Търново: Издание на Филологическия факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Манчева, Дина. Характерът на времето в театъра на абсурда. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по класически и нови филологии. Книга 2. 1994. Електронно издание [прегледан 30.07.2024].
http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/39544
Продължете да четете тук.
© Христина Андонова, 2025 г.
© Образователна платформа за литература и езикова грамотност „Хвърчащата класна стая“/IMPR education, 05.12.2025 г.
