„Време да се живее и време да се мре“ на Ерих Мария Ремарке – защо да прочетем този литературен евъргрийн?
Жестокостта на живота през погледа на Гребер
- „Време да се живее и време да се мре“ е книга, чието действие пренася в годините на Втората световна война. Това е време, в което е по-лесно да се умре. Дали е на фронта, или в устоите на дома – това няма значение, защото заплахата за живота е навсякъде.
- Младият войник Гребер вижда жестокостта на войната и осъзнава, че човекът на фронта сляпо се подчинява на заповеди, заповеди, които трябва да снемат отговорността за погубените човешки животи.
- След като дълго време чака разрешение за отпуск, героят се завръща у дома, но открива разрухата на града. Завърналият се от фронта е посрещнат не от своите родители, а от развалините на дома, които са вследствие от бомбардировките.
- Прибирането на Гребер обаче ще го срещне с Елизабет (негова съученичка), която придава нов смисъл на неговия живот. Въпреки трагичността на времето това е време и „да се живее“, макар и да е по-трудно. В дните на отпуск, преди отново да се завърне на фронта, те се отдават на любовта.
- И не на последно място, романът успява да разкрие и нещата от живота.
- Други творби на Ремарк, които представят антихуманността на войната, са „На западния фронт нищо ново“, „Триумфалната арка“ , „Нощ в Лисабон“ и „Искрица живот“. Романът „Триумфалната арка“ е върхът в неговото творчество, роман, който има две екранизации.
Откъси от романа „Време да се живее и време да се мре“
Навремето си внушавахме: не можем да изоставим отечеството, когато е във война, независимо какво се случва, кой е виновен и кой е започнал войната. Чисто оправдание. Също като предишното, че участваме единствено за да предотвратим най-лошото. И това беше оправдание. Пред нас самите. Нищо друго! (Фрезенбург) (с. 41)
(…)
Не зная. Но може би щеше да има по-малко войни, ако всеки не настояваше толкова да убеди другия в своята истина.
Гребер се усмихна. Думите ѝ му прозвучаха странно.
–Търпимост – рече. – Ето това ни липсва, нали? (с. 129)
(…)
– Всичко е наложено от обстоятелствата – заяви горчиво Гребер. – Имам предвид всичко, което вършим. Разбира се, не онова, което вършат другите. Когато бомбардираме град, това е стратегическа необходимост; а когато го правят други, е долно престъпление. (с. 164)
(…)
То е същото, Елизабет – рече. Само че изразено с други думи.
Тя измърмори нещо под носа си. Сетне каза:
– Понякога думите са много важни. Поне в случая.
– Не съм научен да говоря така. Но ще намеря подходящите думи, трябва ми само малко време, нали? (…)
Гребер лежеше неподвижно. Главата на Елизабет почиваше на ръката му. (…)
– Искаш да се ожениш за мен – промълви тя. – А знаеш ли дали ме обичаш?
– Откъде да знаем? Нима за това не се изискват повече време и общуване.
– Може би. Но тогава защо искаш да се оженим?
– Защото вече не мога да си представя живота без теб. (…)
– Не мислиш ли, че това, което ти се случи с мен, би могло да ти се случи и с друга? – попита тя след някое време. (…)
– Би могло – каза. – Кой знае? Само че сега, след като се случи с двама ни, вече не мога да си го представя. (с. 216)
(…)
– Когато обичаш някого, изникват множество нови страхове, за които не си и подозирал – рече Гребер. (…)
– Но нима е задължително да се намеси страхът, за да разбереш, че обичаш някого?
– Не зная. Според мен обаче помага. (с. 232)
Детайли за изданието
Заглавие: „Време да се живее и време да се мре“
Автор: Ерих Мария Ремарк
Издателство: ИК „Хермес“
Преводач: Емилия Драганова
Година на издаване: 2019
Страници: 367
Ще откриете книгата в онлайн книжарниците.
IMPR Literature
A book. It makes pleasant reading
